ПОЛИТИЧЕСКА ДЕЙНОСТ И КАУЗИ на МАРИЯ КАПОН

Като народен представител е вносител на над 90 законопроекта за изменение и допълнение на действащи закони, както и нови законопроекти. Някой от тях самостоятелно, а други заедно с колеги от другите опозиционни парламентарни групи. Сред тях са:

• внесе нов проект на Закона за обществените поръчки – за премахване на възможностите за корупционни практики при неговото прилагане;
• внесе проект за Закон за допитване до народа – за уреждане на формите на пряко гражданско участие в решаването на местни и общонационални въпроси, чрез референдуми;
• внесе проект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация – да се отмени забраната действащи кметове да бъдат лидери на партии;
• подготви и внесе проект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда – за забрана на преработката на метални руди и производството на метали от концентрат чрез прилагане на цианидно излужване;
• подготви и внесе проект за изменение и допълнение на Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежни системи – гарантиране на отговорностите на издателите и на държателите на банкови карти;
• направи предложение за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт – за въвеждане принципа на мобилността в прокуратурата, за период двойно по-продължителен от досега съществуващия;
• направи предложение за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол – за предотвратяване на кражба с приватизацията на болниците;
• внесе проект на закон за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър – да се върне практиката заявленията да бъдат внасяни или от адвокати с адвокатско пълномощно, или от други лица с нотариално заверено пълномощно;
• направи предложение за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове – за намаляване на акцизните ставки;
• съвносител е на закона за „плоския данък” в Закона за облагане данъка на физическите лица и в Закона за корпоративното подоходно облагане, както и намаление на данък дивидент в Закона за корпоративното подоходно облагане.
• съвносител е на законопроект за изменения и допълнения в Закона за Данък добавена стойност - ДДС-то на шивашките предприятия, които работят на ишлеме да им се връща в максимално кратки срокове, т.е. до 15 дни, за да се повиши конкурентноспособността им;
• внесе проектозакон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт и НПК. Текстовете уреждат първи стъпки за въвеждане на мобилност на прокурорите и ограничават възможностите за злоупотреба с право при неявяване на адвокати.
• при гласуване на второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за безмитната търговия подкрепи предложението за закриване на безмитните магазини и безмитната търговия на сухопътната граница;
• внесе предложение за изменение и допълнение на Закона за уреждане правата на гражданите, притежатели на т. нар. лихвоточки.
• внесе предложението за нов Избирателен кодекс.

Работила е активно  по-много законодателни инициативи:

• с колеги от опозицията работи усилено за премахването на ДДС-то за нотариуси, адвокати и частни съдебни изпълнители;
• противопостави се на предложението за ДДС върху книгоиздаването и книгоразпространението;
• участва в работна група за проверка на състоянието на домовете за деца, лишени от родителски грижи;
• повдигна открито въпроса за финансовото ощетяване на държавата чрез нерегламентираното производство на бандероли;
• настоя държавата да вземе мерки срещу картелните споразумения за цената на хлебната пшеница и цената на хляба и за цената на олиото;
• поиска изслушване на председателя на Комисията за защита на конкуренцията по отношение увеличаващите се цени на горивата и опасността от формирането на монополи и картели в сектора. 

По линия на парламентарния контрол е поставила близо 200 питания и актуални въпроси по обществено социални и политически въпроси. Голяма част, от които са по сигнали след срещи с граждани в цялата страна. Сред поставените проблеми в питанията и въпросите към министрите се открояват:

• Политиката на Министерството на здравеопазването по отношение диагностицирането и лечението на редките генетични заболявания;
• Снабдяването с лекарства за пациентите с онкологични заболявания;
• Екологичната заплаха от хвостохранилището на „Горубсо Кърджали” АД;
• Последствията от закъснялото въвеждане на единната система за спешни     повиквания на телефон 112;
• Участието на България в изграждането на петролопровода Бургас-Александруполис и разпределението на отговорността при евентуална екологична катастрофа след построяването му;
• Последиците от регистрираната инфлация през 2007 и мерките на Министерството на финансите за овладяването й;
• Индексирането на пенсиите, отпуснати през 2007 г.;
• Финансовото ощетяване на държавата чрез нерегламентираното производство на   бандероли;
• Възможността на българските дипломатически представителства да подпомагат български граждани при извънредни ситуации;
• За противоречивите практики при ползване на данъчен кредит от фирми;
• За закриването и преструктурирането на отделението по стерилитет и инфертилитет  към МБАЛ Пловдив
• За състоянието на Специализирана болница по пневмо-фтизиатрични заболявания за активно лечение "Д. П. Кудоглу" ЕООД, Пловдив, във връзка с изпълнението на Националната програма за превенция и контрол на туберкулозата в България за периода 2007-2011 г.

През 2005 г. предупреди, че ускорените акцизни ставки ще натоварят излишно потребителите, че високите акцизи увеличават сивата икономика и удрят по бедните.

През 2005 г. откри в Пловдив единствената приемна на народен представител, която работи целогодишно, всеки работен ден от седмицата.

През 2006 г. предупреди и че Законът за концесиите ще увеличи корупцията.

През 2006 г. като ръководител на българската делегация евронаблюдатели към Европейската народна партия Мария Капон организира първите Дни на България в Европейския парламент.

На 15.06.2006 г. Мария Капон първа постави въпроса за безотчетното харчене на пари от Народното събрание станали известни като „Черната каса на парламента” и даде предложения за промени в правилника за работа на Народното събрание.

Разпространена бе Антирискова карта „Превенция в бъдещето” в пловдивските училища – за превенция на случаите на отвличане, търговия, експлоатация и насилие над деца.

С помощта на Мария Капон на 22 септември 2006 г. бе открит мемориален знак – скулптура в памет на Андрей Ляпчев в Пловдив.

През 2006 г. инициира и събира подписка в Европейския парламент в защита на българските медици, осъдени в Либия. Работи активно в националната инициатива „Не сте сами” в подкрепа на българските медици.

На 28.12.2006 г. бе отличена с приза „Гражданин на Пловдив”

Май 2007 г. – Мария Капон бе избрана за Одитор на Съюза за малки средни предприятие към Европейската народна партия и заместник-председател на Групата за предприемачи-жени.

На 25.07.2007 получи признание от фондация „Искам бебе” за идеята да се изработи финансов механизъм подпомагащ тази програма.

Мария Капон е единствената българка участвала в дебата „Франция в Европа” по време на дните на парламентаристите от френска десница през септември 2007 г.

През ноември 2007 г. Мария Капон участва в международна конференция в Израел за лидерството на жените.

Декември 2007 г. получи приза „Жена на годината” в категория „Политика” на сп. Грация

През декември 2007 г. Мария Капон присъства на основаването на „Клуб на 27-те”  във френския парламент

На 10 април 2008 г. по време на вота на недоверие срещу правителството на Сергей Станишев, Мария Капон, като председател на Единна народна партия, официално обяви старта на кампания „Чисти ръце”, която се провежда по инициатива на партия. Проведе и поредица от срещи с главния прокурор Борис Велчев, с министъра на правосъдието Миглена Тачева, с министъра на вътрешните работи Михаил Миков и с председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” Петко Сертов.  Операция „Чисти ръце”  е истинската разделителна линия – не между власт и опозиция, а между почтени и непочтени, заяви тогава Мария Капон от парламентарната трибуна.

Мария Капон предложи да се обединят НАП и Агенция „Митници” в единна агенция, или прехвърлянето на събирането на приходите от акцизи и акцизни складове от Агенция „Митниции” към НАП. Това ще доведе до по-малко корупция и повече събираемост на акцизите, което също е част от операция „Чисти ръце”.

По предложение на Мария Капон от 2006 г., Народното събрание гласува през 2008 г., от 1 юли 2008 г. „Държавен вестник” да се публикува безплатно в интернет.

Работи активно за осигуряването на отпускането на един от медикаментите от първа необходимост – “Тоби -300” за лечението на редки генетични заболявания.

Активно се включва и в решаване на проблема с инсулина, заради който бяха застрашени хиляди деца.

Съдейства за решаването на проблема на шофьорите със слухови увреждания в Пловдив.

През октомври 2009 г. внесе в прокуратурата сигнал за газовите договори подписани по време на управлението на Тройната коалиция.

През 2010 г. е сред организаторите на националния протест „България не е БИГ БРАДЪР!” срещу предложенията за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, с които се ограничават свободите на българските граждани и то конституционните свободи, а именно тайната на кореспонденцията. Протестът се проведе на 14 януари 2010 г.

В началото на 2010 г. участва в работната група към Съюза за малкия и среден бизнес към Европейската народна партия, която работи върху проект за създаване на европейски валутен фонд за подпомагане закъсалите икономики в еврозоната.

На 17 февруари 2010 г. участва в първия флашмоб в Народното събрание, като част от организаторите на националния протест „България не е БИГ БРАДЪР!”. Това стана в момента на гласуване на второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения. В знак на протест представители на Обединения щаб срещу промените в ЗЕС „България не е Биг Брадър” облякоха светлоотразителни жилетки с надпис „Аз не съм терорист!” изправиха се и символично обърнаха гръб на депутатите. Председателят на Народното събрание Цецка Цачева въдвори ред в залата, въпреки спонтанните ръкопляскания на част от депутатите, а квесторите изведоха от залата представителите на протестиращите.

През февруари 2010 г. активно участва в протестите срещу промените, които предвиждаха освобождаване в околната среда за отглеждане на генно модифицирани организми на територията на България. Според Мария Капон така поправеният закон, който предвижда пълна либерализация на освобождаването на ГМО с научна и с търговска цел, ще влезе в сила с оправданието, че това е желанието на Брюксел. Истината е, че Европейската комисия не иска от нас това. Мария Капон настоя българският президент да наложи вето върху законопроекта за ГМО.

През септември 2010 г. участва в Инициативния комитет, който внесе в Народното събрание уведомление за организиране на подписка за насрочване на Национален референдум с въпрос: „ДА ПОИСКА ЛИ БЪЛГАРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО ПРЕДОГОВАРЯНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ СУБСИДИИ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ?"

През юни 2011 г. с колеги от икономическия екип на Единна народна партия представиха данни за схеми за митническа контрабанда и покровителство от страна на хора в Митниците.

В момента Мария Капон работи заедно с Касим Дал над реализирането на единен политически модел, базиран на демократическите ценности и общите политически виждания срещу разделението на етнически принцип.

Изтеглете съдържанието на този документ в PDF файл